ден 2, 03:43 АМ

реших да пиша.не знам защо.желанието се появи изведнъж, без каквато и да е логична причина.както когато бяхме малки и ходеме на басейн, точно след като сменяха водата.жегата изгаряше всичките желания за каквото и да е а водата беше ледена и ни караше да се чувстваме живи.има само два начина да влезеш в толкова студена вода.
1-ви начин:започваш да потапяш леко краката си.след това бавно се спускаш по стълбата докато водата стигне до глезените.точно там където свършвавъздуха и започва басейна има ледено острие което прорязва краката ти.отдолу, под водата, има две парчета студено месо.след това се спускаш още малко и острието стига до бедрата ти.точно преди банските.тялото ти започва леко да изтръпва.след това потапяш банските.водата стига до слабините ти.ташаците се прибират в хралупата си а кура ти се сгърчва като стафида.започваш да получаваш леки спазми.след това кръста.загребваш шепа вода и започваш да разтриваш гърдите си.след това се потапяш целия до врата,а острието те прорязва.чувството е ужасно.сигурно така се чувстват хората, когато им кажат, че "онова образувание" е злокачествено и остатъка от мизерните им животи е доста по-кратък отколко са предполагали.след това потапяш главата си под водата и звуците изчезват.така се чувстват горките нещастнициняколко месеца след неприятната вест.
2-ри начин:скачаш и тялото ти изтръпва.острието те разрязва на две части, после разрязва тях на две части и така докато от теб не остане нищо.пишката ти е изчезнала, от лицето на земята.цялото ти тяло изтръпва и спираш да чувстваш студ или каквото и да е като стана въпрос.така дойде желанието да пиша.всъщност това не е точно желание.по скоро е като сърбеж.все едно ти се пикае.някакъв вид инстинкт.все едно си преял с фъстъци и стомаха ти се гърчи, опитвайки се да ги изкара по бързата процедура.можеш да отложиш неизбежното, но рано или късно гадните полуразградени фътъцис гарнитура от стомашен сок ще излязат на бял свят и НИЩО не може да ги спре.процесът не е особенно приятен, но знеш, че щом приключи ще се чувстваш по-добре, а и рано или късно една от тъжните константи, които движат света ще си каже думата - В КРАЙНА СМЕТКА НЯМАШ ИЗБОР.можеш да си повтаряш колкото си искаш, че това не е вярно, но в крайна сметка ще попаднеш в една от онези крайно лайняни ситуации, в които кучката, наречена живот си казва думата и ти го набива отзад целия.не ме разбирайте погрешно - не казвам, че това винаги е така.всяко правило си има изключения, които го потвърждават.когато,обаче, се стигне до важните неща, до моментите, които могат да те променят завинаги, се оказва, че просто нямаш избор.разбира се, имаш възможности, но когато 99% процента от тях са неприемливи по една или друга причина, се оказва,че са безполезни.а когато имаш само една възможност, нямаш избор.не обичам хората, които пишат.не писателите, а хората, които си имат работа, приятелка, живеят си живота и изведнъж решатче имат да споделят истините, които мислят че са открили, пред света.а света ги е откривал и откривал и откривал и откривал само за да разбере няколко години по-късно, че или всъщност не са верни, а дори и да са няма да му помогнат много.ЗАЩОТО В КРАЙНА СМЕТКА нямаш избор.това е.а ето, че и аз го правя.най-долната форма на мастурбация.интернет, който се предполагаше, че ще ни вдигне поне едно стъпало нагоре в еволюционната стълбица ни помага да си го лъскаме и най-безсрамно, застанали на манежа пред целия проклет от бога свят, който на свой ред прави абсолютно същото.една огормна мръсна отвратителна чекия...но както вече казах -нямам избор.думите идват сами.изливат се от мен като полусмляни фъстъци, които се стичат надолу по тоалетната чиния за да стигнат дъното, където ти, приятелю, си наврил нос и чакаш да те залеят.cheers.

4:50АМ
на този етап вече започвам да се съмнявам дали наистина удрям клавишите или съм се сгърчил на фотьойла, притворил очи и сънувам всичко това. не съм спал от...хъм...няколко дни.около 48 часа.амфетаминът изяснява реалността...поне в началото.после започва да я изтънява, да я забързва, да я разбърква.мислите минават с все по-голяма скорост през главата и се чувстваш всякаш всеки момент може да загубиш разсъдъка си.после какафонията става толкова неясна, че се превръща в жужене, което постепенно затихва.и тогава започваш да чуваш тишината... и това не е някаква неясна префърцунена метафора.буквално започва да чуваш шибана тишина.ако се чудите как по-дяволите звучи тишинатаето така: Хъммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммма всички звуци, дори и най-слабите звучат като гърмящи топове, като гръмотевци.усещаш ги право в главата.все едно ти бъркат с пинсети в мозъка.за последните два дни оправих около 3 грама като предимно шмърках, но и хапнах няколко пъти, когато започнах да се притеснявам, че няма да могада спра струите кръв, излизащи от носа ми.пробвах и да пуша като го смесих с малко трева, но по средата на цигарата започнах да кашлям неконтролируемо, а сърцето ми явно искаше да излезе на разходка така че я пригасих. по-късно, когато открих, че обмислям дали да я довърша, я изхвърлих през терасата.последното нещо, което ми трябва в момента е шибан инфаркт.изпих няколко кафета по-рано, но започнах да се изнервям и спрях.след това изпих няколко водки за да спра напиращата параноя.кафето е лоша идея, когато шмъркаш толкова силен комфет, но ти се приисква да видиш колко точно можеш да поемеш.преди няколко месеца открих, че двойно кафе с ред бул изпито за достатъчно кратко време дава същия кик като една дълга бяла лента смърт на прах.хората не подозират колко много наркотици взимат всъщност.дори тези, които си въобразяват, че са въздържатели.
това май ще е нещо като дневник.искам да видя колко точно мога да издържа.това е моят личен маратон.по принцип не взимам амфетамини.това ми е втория път.и може би е малко прекалено, но както е казал навремето един много по-умен човек
ВСИЧКО КОЕТО СИ СТРУВА ДА СЕ ПРАВИ СИ СТРУВА ДА СЕ ПРАВИ САМО АКО СЕ ПРАВИ КАКТО ТРЯБВА.